На 40-ия ден след раждането майката за пръв път може отново да посети църква. Отива заедно с бебето (в миналото свекървата е водела снаха си и внучето), за да го представи пред Бог и да й бъде прочетена т.нар. “чиста молитва”.
Молитвата е за благодарност, че Бог е опазил майката и бебето в тези първи 40 дни, които се считат за рискови и все още между живота и смъртта. Молитвата е и за покровителство на Господ над детето. След молитвата майката и бебето биват въведени в храма, където се палят свещи за здраве.
Добре е предварително да попитате какво е необходимо да носите. В различните църкви е приет различен ред, най-често изискват бутилка червено вино, олио и здравец, завързан с червен конец. Носи се и малка почерпка за църквата.
От църквата може да вземете светена вода, за да поръсите после с помощта на китка здравец дома, както и стаята и леглото на бебето.
Канят се само жени и момичета, мъже на празника не се допускат.
Още преди да дойдат гостите, на входа на дома се поставя червен конец (например, завързан на бравата на входната врата). Той предпазва майката и бебето от зли сили и мисли.
Гостите не се изпращат, не си взимаме с никого довиждане. Всеки сам си тръгва, когато прецени, като не изнася нищо от къщата. Традицията е събирането да е така организирано, че гостите да дойдат и да си тръгнат по светло.
Преди да си тръгне, всяка от жените трябва да остави до леглото на детето конец от дрехата си, за да не открадне съня му.
Почерпката е само от сладки ястия. Дори погачата, която ще се разчупва, трябва да е сладка. Тя се приготвя от майката или бабата на бебето, като с месенето жената прави своите наричания. Задължително е на масата да има и сурови орехи, които се чупят, за да е “отракано” детенцето. Поставя се и мед за питката.
На трапезата се слага и сито. То се използва за някои от ритуалите. В него се поставят орехите и се разтръскват, за да е весело и игриво детето. После ситото се вдига високо, за да порасне голямо детето.
Нищо не се изнася от къщата и не се взима от гостите, нищо не се изхвърля от трапезата.
Традиционно на такова събитие гостите носят по нещо сладко (не прекалявайте, защото домакините също ще са приготвили пълна маса). Обикновено се даряват пари, но не са изключени и подаръци. Пригответе си монети за ритуала с разчупване на питката.
В някои райони гостите даряват също кромид лук, червени чушки и яйца като символи на устойчивост срещу болести.
Основният ритуал на събитието е разчупването на питката и наричанията.
Майката с бебето сядат на стол, а над тях се държи питката върху бяла кърпа. Кърпата се държи от двата края над главата на майката и бебето от две неомъжени девойки с двама живи родители. Питката се разчупва от свекървата или тъщата над кърпата. Идеята е да не падат трохи по земята, за да не се разпиляват в хубавите моменти, които предстоят в живота на детето.
Може да разгледате нашите прадложения за кърпа за погача с персонализирана бродерия ТУК
Първото парче от питката се оставя в кърпата за Богородица, второто се дава на майката и бебето. останалите парчета се раздават на всяка от гостенките. Задължително е всеки да опита парче от питката, потопено в мед.
След ритуала с разчупването момичетата продължават да държат кърпата с парчето на Богородица над главата на майката и бебето и всяка от гостенките се приближава, оставя пари в кърпата и отправя своите пожелания към детенцето. Традицията е да се оставят монети, да дрънкат, като сред тях е добре да има и големи и „тежки” с висока стойност, за да е стабилен финансово животът на детето.
След това кърпата с първото парче от погачата и с парите в нея се завързва. Възелът трябва да не е прекалено стегнат или прекалено хлабав – за да не е детето нито стиснато, нито с широки пръсти. Завързаната кърпа задължително се поставя на най-високото място в дома – за да успее и да стигне “високо” в развитието си детето.
Източник thelittlechef.bg